Розата по пътя му
На пътя бял,
пътека чиста,
понечих роза аз да посадя.
Да може някой странник,
уморен и зажаднял,
да види в розата ми чиста
мираж един – единствен:
на обич и на мъничко тъга.
Да разтърка очи от почуда,
усмивка мигом там да заблести,
сълза една, кристална, бистра, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse