17 feb 2008, 12:30

Рози без бодли 

  Poesía
847 0 25

Море от чувства в сърцето ми

се впива,

а цигулка свири тихо в дъжда.

Любовта от мене бавно си отива,

но се ражда нова, по-добра.

 

 

Изгревът свенливо ме

събужда

с мелодия позната на деня.

В дует ме нежно тя отпуска

и с усмивка съм готова за света.

 

 

Косачи сутрешно в мене

пеят,

оглозгали до спомен самотата.

И рози без бодли в мен виреят,

целуващи любезно тишината.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??