daik (Георги Динински)
356 484
15 sept 2009, 20:41

Розов слон 

  Poesía » Otra
920 0 6

 

Няма улици,

няма лица.

Разпищял се е  СОТ-а,

досущ Йерихонска тръба

в преситени, нагли сърца...

Пауза.

После живота.

После Содом и Гомор.

Само кръстът на хълма

още вярата мъчи

и не вярва че има Съдба

- безстопанствено куче

от бездомния двор.

 

След трите конника,

преди последния речeтатив

делят две бабички изстиналата каша.

Нали си жив. Нали си жив.

Нали усмивката ти е подгонила Вселената на паша.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Нали усмивката ти е подгонила Вселената на паша."

  • "...и не вярва че има Съдба
    - безстопанствено куче
    от бездомния двор."

    Не вярва!
  • видях розови слонове и без 2 по 100...

    поздрав, Дайк!
  • Ей така едно по 100, две по 100...и се раждат розови слонове )). За това е засукано..." ти сеа мене уважаеш ли мъ...А? Утре е сряда , ако пак не ме хванат да бачкам до късно мисля да се отбия в Жулиото
  • Розов слонн, даа

    подсети ме за една наша приятелка и ме подгони на паша из нейните думни пасища

    днес

    една улица ми дойде на гости
    _______________________
    нищо чудно, тя си е такава


    не почука
    _____________________
    улиците са невъзпитани


    влезе през прозореца
    _________________
    че откъде другаде?



    чувстваше се като у дома си
    ________________________
    не съм изненадана


    почерпи ме
    __________________________
    нормално, така правят гостите


    с прахоляк
    __________
    много ясно!



    кое е чудното тогава?
    ___________________
    как позна прозореца ми?


    ufff

    та и розовите слонове така, невъзпитано,.. през прозореца
  • Нещо... засукано ми се вижда.
    Аз не съм по засуканите неща. Дай да ударим по 100, пък...
    Кажи кога и къде?
Propuestas
: ??:??