Рубая по „Любов на вятъра“от Андромаха (Белла)
Рубая по „Любов на вятъра“
от Андромаха (Белла)
Аз съм тази, която не искаш,
тази дето ужасно боли
и онази, която е близко,
но далече от тебе стои.
Аз съм тази, която е мисъл
и се скита в поле от жита...
шепна тайни, които си писал
върху тънките житни стебла
на език непонятен за никой,
но за мен като ключ от врата...
някой някога ме е орисал
да съм вятърът в твоите жита
Любовта от векове играе най-важната роля
и за друга орис аз никого не ще моля.
Роби не очакват милостта на царици,
но скришом езичница ще обичат на воля.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Всеки пише както умее, нали така?
-
Ех Приятелю! Държал ли си някога в ръка малко птиче или зайче с аритмия!?! Да чуеш как неравомерно бие сърчицето му?! Так,так, тарарак, так...Ще ти дам пример:
Опитах се да пиша рубаи.
От душата ми стихът струи.
Аз толко мога-
Пробвай ти!
С приятелски поздрав! Зем. -
Искрено благодаря за професионалния и много приятелски съвет! Ще се радвам да получавам такива и в бъдеще. Защото тук, по време на моето присъствие, съм получавал само не повече от три-четири подобни. Всички останали бяха защото ме познаваха лично или се чувстваха задължени да се "отблагодарят" по свой начин на моите коментари под техни неща. Нямаше човешка възможност за 2-3 минути да прочетат 4-5 неща, да помислят над тях, да ги възприемат и след това да напишат своето мнение. Нали така? И взех решение ... да спра да коментирам. За мен бе единствено правилното решение и прост начин да разбера кой наистина желае да ме чете и кой " се отбива при мен по задължение".
Затова казвам простичко още веднъж - БЛАГОДАРЯ! -
Глей ся-класическото рубаи е 1,2 и 4 римувани,3 свободен.Туй то! Не е спазено, но идеята харесах! Опитай отново нещо пак с рубаи! Зем.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
/провокирано от "Ти знаеш ли колко си нежен" - Andromaha /
(Нека споменем Силва Грийн - dakota)
Като меч Светлината разби Тъмнината.
По оковите ми Слънце блестеше...
Хвърлих Мечтата си в Празнотата.
Катинар на Душата, а през Април беше...
Жив съм, а така се получи
зад гърба ми захлопна се Адът...
Най-тъмно от Тъмното на мене се случи.
Замина си... Нежна и млада...
Бе катастрофа... Някой Престъпник бе...
Тревите с росата си плачеха...
Цветя се разтваряха под твойте нозе...
Смъртта нищо не значеше...
По следите ти предпазливо ще тръгна.
Знаеш ли, аз съм Овен.
Дори Дявола с рогата ще ръгна.
Ти бе ми Пълното... Ти бе ми Ден...
Изтрий си сълзите, ако си жива!
Ако отгоре ме гледаш - прости!
Обичах и ще обичам Орхидеята дива...
Твоето Топло в душата стои...
© Красимир Дяков Всички права запазени