Ручей към душата

14 sept 2024, 13:05 2024-10-31T17:51:46+02:00

Poesía » Del paisaje, Otra

161 0 2

Пониква лозето след пухкав дъжд,

събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!

Разстила се омайваща вода,
изпратена животи да раздава!
Безценното най-трудно го ценят,
а капките са ручей към душата!

На фаза есен ми е жизненият път,
прелива в нежности душата изсребряла.
Към златна есен си ме тегли пак умът,
Варвара, дом... а в него и жената!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

palenka (П Антонова)

2024-09-14T18:04:34+03:00

Хубаво!
Mazaco (Емил Боянов)

2024-09-14T16:55:06+03:00

Хубаво е! Иска ми се да вярвам, че жизненият ми път е още във фаза лято. Но душата "изсребряла", друго казва.