Морето зашепна. И той се показа.
тъй както го помня, когато бе млад.
Боли ме, когато за него разказвам
и времето лъжа да се върне назад.
А той беше същият – изваян от хубост,
прегърнат от нощните звездопади.
Пробуди онази, младежката, лудост
и къдриците му са пак разпиляни.
Пристъпваше бавно, но гордо към мене
и тайничко шепнеше на вълните
как този път трябвало да ме вземе,
да сме щастливи до края на дните.
Той приказка бе, затуй се страхувах.
Макар да зная – те свършват щастливо.
Но не можех просто да се преструвам.
Аз чувствена бях. Сърцето ми – живо.

Морето зашепна. И той се показа –
все същият, нито миг остарял.
Боли ме, когато за него разказвам.
Аз съм просто човек, а той е русал.