26 ago 2010, 12:18

Русал 

  Poesía » De amor
711 0 1
Морето зашепна. И той се показа.
тъй както го помня, когато бе млад.
Боли ме, когато за него разказвам
и времето лъжа да се върне назад.
А той беше същият – изваян от хубост,
прегърнат от нощните звездопади.
Пробуди онази, младежката, лудост
и къдриците му са пак разпиляни.
Пристъпваше бавно, но гордо към мене
и тайничко шепнеше на вълните
как този път трябвало да ме вземе,
да сме щастливи до края на дните. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??