20 may 2006, 9:46

Русалка 

  Poesía
680 0 5
  • С прилива идвам,
    с отлива си отивам.
    Под бледа луна,
    сред води разлюлени,
    гледам брега
    със очи замечтани.
    А звездите в нощта
    трептят по моята дреха,
    ще се изпълни магията
    да заменя, същността...
    Не заспивай!
    Излез на брега!
    И когато ме видиш
    да прекрачвам по пясъка
    с болка и нозе наранени,
    ще изпълня най-съкровената
    твоя мечта!
    Ето ме цялата,
    със коси разпилени,
    лунни сияния  сипе нощта
    по сребристите пясъци,
    чуват се крясъци
    на белите гларуси,
    плискат вълни разлюлени.
    Аз самата съм нежна вълна -
    сливам се с морската синя вода,
    а когато прекрача брега,
    ще изпълня твоята мечта,
    но ще умра.
    Съмва се. На брега съм.
    Твоето желание вече е в сила.
    Не си тръгнах със отлива...

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "С прилива идвам,
    с отлива си отивам."
    "Твоето желание вече е в сила.
    Не си тръгнах със отлива..."
    Русалката умря за да сбъдне "ще се изпълни магията
    да заменя, същността..."

  • Ето ме цялата,
    със коси разпилени,
    лунни сияния сипе нощта
    по сребристите пясъци,
    ...
    плискат вълни разлюлени.
    Аз самата съм нежна вълна -
    ...

    Ето затова всеки иска да срещне русалка - за да се наслади поне веднъж в живота се на подобно видение!
  • Помня какво точно ти бях написала, Джейни : сбъдни своите собствени мечти!!! Поздрав!
  • Какво да ти кажа русалке????Хубаво е!
  • Много е хубаво!!!
Propuestas
: ??:??