10 sept 2021, 20:51  

Ноктюрно за една сирена 

  Poesía
899 6 17
Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични,
но от първо лице никой нищо не знае за мен...
Всеки залез разпускам косите си – вече привично,
като мрежа рибарска, да чакат поредния плен.
А го виждам в съня си – моряка с очите лазурни,
дето в тях ще потъна и болките в мен ще заспят.
Този, който с ръцете си мъжки без страх ще се гмурне
към дълбокото дъно на моя нерадостен свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  920  17 
  712  10 
Propuestas
: ??:??