(Православна църква Св.Василий Велики)
Болония
Неделя в старата Болония,
градът след нощен празник спи.
На улица със сводове покрита,
вековен храм отворил е врати.
Той кули няма, до небе стени,
ни златна утвар за безброй пари.
Пред неговите двери от зори
редят се тихо руските жени.
Дошли далеч от равната земя,
оставили семейство и деца.
Стоят сега под дървена врата
на родна църква в чуждата страна.
Надежда светла топли им сърцата,
забрадка слагат, палят свещ.
С молитви чисти към Небето,
измолват прошка, чакат вест.
Подема хорът тяхната молитва
и сам Свети Василий сякаш слиза.
Присяда тихо, а сетне литва
на своите деца понел молбите.
Насреща Богородицата Руска
разперила ръце ги благославя.
И мир в душите им разпръсква,
за миг почувствали се у дома.
Неделя в старата Болония,
Италия дълбоко още спи.
На улица със сводове покрита,
във храма руска реч кънти.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados