lucil (Людмила Игнатова)
88 52
15 may 2008, 0:03

Русокосото слънце 

  Poesía » Otra
537 0 3
 

                                                                       На  сина  ми

 

Русокосото слънце дома ми огрява,

русокосото слънце  душата  ми  радва.

От  училище  то  се  прибира  по  пладне

и започва  шумът като  циганска  сватба.

 

Този  шум  ми  е  по-сладък  от  медена  пита,

той  осмисля  живота  ми  и  мъки  горчиви.

В  него  моите  мисли  радостно  вплитам

и рисувам  картини  със  цветни  моливи.

 

Най-прекрасното  слънце  в  света  притежавам,

със  изписани  вежди - две  красиви  дъги.

Със  синовна  любов  то  най-щедро  дарява

и се  ражда  надежда  за  по-хубави  дни.

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • децата, ех децата
  • Благодаря, Магдалена. Сина ми вече е голям, ала за нас, майките,децата винаги са малки дори когато вече не се нуждаят от грижите ни. Както казал един мъдрец, само майчината любов донякъде доближава Божествената.
  • прекрасно...децата са нашата надежда...
    обичен стих...светъл! с обич, Люси.
Propuestas
: ??:??