В очите ти когато се оглеждах
видях несъответствие
на моите мечти и твоите желания.
Опитах да изглеждам непринудено,
но виждах същото.
Навярно образът бе вътре в същността.
Как исках да се видя същият.
От трудното изкачване на билото,
започнах да не мога да познавам
кое е отражение.
Кървеше вярата от драпане.
Надеждата за случване болеше
и твърдееше като мазол.
Не спирах да опитвам до безпаметност.
Не! На земята няма чудеса.
Тук просто всичко е реалност
невярваща в мечти и предсказания.
Единствената сбъдната магия
са очите ти,
които са ръждясали от красота
за моите мечти.
Утехата е само, че ги има.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados