Ела, защото празник е, ела

защото ти блестиш като сълзите

в поточето за път на радостта, ела

при коледите ми и при елите.

Ела, защото искам да трепериш

в такт с топлия ми дъх от сладоледи,

и точно в своя блясък да намериш

лицето ми, което да те гледа.

Ще те докосвам крехък и чуплив,

и с твоята чупливост ще раняваш;

ела свободен, кух, а не Сизиф -

цигулка пълна с грижи не пропява.

Ела, защото в багрите ти днес

сляпата ми обич ще се къпе;

във мислите ти лъхащи на лес

боса по игличките ще стъпя.

Ела, бъди отронен от звезда

че тъмна съм без коледните лампички,

че в тъмното аз виждам през ръжда ,

че котка съм с ръждиви в кърви лапички.

Ела, защото ангелите ям,

и хрупат костите им вътре във вика ми,

косите им смеха ми глухоням

душат в пластмаса и във таласъми.

Ела, бъди ми ангел и звезда

надежда скрита в прашните гирлянди;

и смърт , но и спасителят в ръжта

бъди-Тереза, Дядо Коледа и Ганди.

                       ...

Сега спасяваш, тук си с мисълта,

че ти единствен ще ковеш съдбата ми. -

Да ти дойде и ти се озова

при другите играчки от елхата ми.

Таня Дачева