Ръката на Твореца

Една Невидима ръка из въздуха рисува
без четка, палитра и бой.
Духът Божий с Бог Син и Бог Отец общува,
рече Бог: "Нарисувай на света очи!"

Рисува умело и изящно,
земята бе покрита в тъмнина,
духът Господен беше над водата
и каза Бог: "Да бъде светлина!"

Нарисува Небесния простор,
там, долу морета, океани...
прекрасен свод над този кръгозор
и планини като горди великани.

В зелено обагри крехката трева,
дърво, което дава плод и семе,
дочух глас от Божествени слова:
”От тях храната да се вземе!”

С огнен жар рисува слънцето, луната
и блестеше всичко в позлата,
до безброй блещукаха звездите,
като мънисти светеха лъчите.

А там, в онзи прекрасен свод небесен,
разнесе се от птиците красива песен:
„Могъщ е Бог, Творец и Вседържател,
над всичко земно, живо е Създател!”

Нарисува в морета... океани, риби и акули,
изобилни множества влечуги,
хищници и диви зверове,
за всичко Бог промислил бе.

Рече Бог: Над това неземно удивление,
липсва само още едно творение...
 нарисува човека от кал с толкова старание
и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание.

Но видя човека защо ли беше сам!
Тъжеше много за другар Адам.
Приспа го Бог и от реброто му извая Ева,
 до днес мъжът почита свойта Дева.

След тежък грях и тежко изпитание
изпитаха те болка и страдание,
Бог посочи кръста на Христос
да прибягнат към Спасителния мост.

И нарисува Бог трептящо... обичащо сърце,
грехът на този свят да събере,
защото Бог за жертва е готов,
на всеки спрял да подари ЛЮБОВ.