(сВалка тути-фрути стайл)

Ала ягоди беряла

на полянка нацъфтяла

сред гора край село Бяла.

Както брала, тъй и яла

и събрала два чувала –

всички плодове обрала.

Мечка гладна я видяла

и ужасно завидяла –

цяла пролет пропиляла,

все в хралупата лежала –

нито пила, нито яла

и била изпосталяла.

„Виж я ти, нахална Ала!“,

 ядно меца изръмжала.

„Как изобщо е посмяла

тук да се качи от Бяла!

От полянката ми крала,

ни орала, ни копала –

яла като не видяла!“           

Чула стъпките ѝ Ала          

и през клони я съзряла         

как напредва като хала.

Да яде веднага спряла,

партакешите събрала,

после бавно, онемяла,

пребеляла, пребледняла,

заотстъпвала с чувала

към пътечката под чала.

Търтила да бяга Ала

през глава, ала чувала

не изпускала – летяла

към реката буйна Бяла,

дето чакал я при сала

годеник ѝ – Митко Трала.

Имали те ала-бала,

обещал ѝ той на бала

в Котел да ядат камбала,

дето хванал я със сала.

Тя да дойде с два чувала,

пълни с ягода узряла

от полянката над Бяла,

а пък той ще ѝ издяла

пръстен от брезичка бяла –

да му стане булка Ала.

Хванала се Ала в трала

и нарамила чувала.

А сега я гони хала,

от глада чак ослепяла,

и курбан ще стане Ала!

Някак стигнала до сала,

дето я очаквал Трала

и чувала му подала.

Грабнал го доволен Трала

и таман да вземе Ала

при камбалата на сала,

гледа – мечка. Леле-мале!

Паникьосал се и сала

той подкарал, но без Ала!

Що да стори наша Ала?

На брега висок видяла

клон заострен, дето дялал

от брезата пръстен Трала.

Грабнала го, полудяла,

и ударила в чатала

мечката освирепяла.

Тя превила се, забляла

като агне, заболяло

я до смърт и се предала –

гръб обърнала, по вала

закатерила се вяло

и се скрила зад превала.

Наша Ала осъзнала,

че изгубила е Трала

и трапезата с камбала,

двата плодови чувала,

пръстена под було бяло –

всичко, нявга де мечтала.

Плакала тя и ридала,

па качила се на чала

и малини си набрала –

шепи двечки, без чувала –

сладко-сладко ги изяла,

без да прекалява – хвàла!

Поразената в чатала

мечка пък се запиляла

някъде далеч от Бяла –

ни се чула, ни видяла.

Не видяла веч и Трала

нашата безстрашна Ала.

Клюката твърди – наддал е

той от ягоди с камбала

трийсет килограма в сала!

А пък Ала разгадала

всички знаци от Кабала

на турнир на остров Бали

и спечелила медала

на Световно в спортна зала

с рисково салтомортале.

В Рио пък на карнавала

съчинила мадригали.

На цигулка и цимбали

свирила, играла, пяла

и размахвала воала

булчински, дарен от Трала,

и била, в дантели цяла,

като вейка фина Ала

и пресякла там финала

на гърба на мечка бяла.

Тъй се тя прочу без Трала –

пее днес в Миланска скала

и увита в трал – в Упс!ала.

Мачкай, Ала, трала-ла-ла!

Хак му е сега на Трала –

да си дави сала в Бяла!

https://www.youtube.com/watch?v=yis4Mpo-0QQ