Вървя сред лехите с нацъфтели рози.

Тук няма фалш и лицемерни пози.

Носи се мирис на нежни цветя

и красота, която ме кара да летя.

Имам желания и хиляди надежди

с чаша вино отмятам болка и одежди.

Пирина пее моята лирична песен

душата ми по теб лети. Животът е чудесен!

Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама.

Сърцето ми зове те, любими, без драма.

Искам телата с постеля топла да обвием,

с целувка нежна глътка вино да отпием.

Не искам повече болка и тъга.

Ела! Остани при мене навеки сега!

Искам да усещам сърцето ти лудо

да преживеем двама поредното чудо.

Чакам те! Къде се бавиш, мили?

Ела! Да те чакам вече нямам сили.

Искам със светлина живота ми да озариш.

Любов, внимание и нежност да ми дариш.

Да почувствам, че отново аз живея,

че с хиляди мечти не спирам да лудея.

С чаша руйно вино в буйна младост

да отпием първа глътка обща радост.

От копнежи тялото ми нежно тръпне.

Мрачната завеса съдбата ще отдръпне.

С целувка страстна, а не фалшива, снежна

ще поема капчици пелин от кожата ти нежна.

Искам ти да дойдеш с поглед напет.

И с теб двама да продължим напред.

Седя и чакам с надежда да те зърна,

не се боя щастието с тебе да прегърна.

Автор: Виктория Милчева - Тори М

Стихотворението е с две награди от Париж, Франция