Самотата си нежно събирахме
в брегове от красиви усмивки
и записвахме с жадно мастило
на душите си дивото ехо.
От очите си късахме думи
и заривахме в мокрия пясък,
по брега, от следите ни тайни,
се разливаше пяна от крясъка им.
Тишината смутено изчезваше,
като екот оставаше само
твойто силно и жадно „Обичам те!”,
мойто жадно и силно „Желая!”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse