28 abr 2014, 0:09  

С душа честита 

  Poesía » Filosófica
480 0 6

С душа честита



Край мен танцуват тихи ветрове,
звезди в покоя нежно ме люлеят
и запламтяват залези, и светове,
а небесата мраморни сивеят!

Простора ме обсипва със роса,
облята съм от слънчеви балади,
зове безсмъртна, свята паметта
из вечни върхове и дебри млади!

Възкръсват от незнайни векове:
потерии и конници, юзди, копита
и вселенските премъдри светове -
светлеят из душата ми честита!

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Копитата от твойте светове, потракват във главата ми тъй честичко, та как честито
    навярно е вселената на гости ми дошла...и тропа във душата ми сърдито
    и ето че размекава там леда, на бучка в гърлото заседнал вътре скрито, скрито,
    та чак в квартала замирисва на стопен
    контакт в Китай издялкан с бакелит и внесен във България без мито
    и колкото и да се правя на мустанг скопен...и да се цупя като девственица неприкрито
    душата ми се кефи щот кретен
    кретенът си остава
    и на плаж и във корито
  • Заместих думата блестеят, Жанет, със сивеят. И на мен ми се стори някак не на място.
  • "...облята съм от слънчеви балади,..."-Слънчева си,Лъчиста!Поздравления!
  • Блестеят? Дори и заради римата не си струва такава жертва.
  • Много се радвам, Селене!!!
  • все така лъчиста, както винаги! Действаш ми като медитация - успокояваш духът ми и ми носиш спокойното щастие. Мерси! (:
Propuestas
: ??:??