По "Не съм измислена" - Андромаха (Белла) 

(С уважение към личността и вродения талант) 

"

Не ми ли вярваш...
аз не съм измислена,
макар да съм в един измислен свят,
във който бродят глухонеми истини
с оръфани мечти в очи от глад.
Ела, един е пътят към звездите
на облаче от пресен сняг,
като премръзнало кокиче,
като загубен във мъгла маяк,
не съм измислена...
Аз просто зная как.

Светът би съществувал и без мен,
така и аз без него съществувам...
Не съм измислена.

Не съм му в плен.
Звездите ли...

звездите могат в шепа да танцуват."

Твърдиш – не си измислена.

Добре, но всичко как се случи?

Кой създаде твоя свят?

Защо е пълен с измислици,

пазени от злите кучета?

Кокичето премръзнало е мъртво,

а краката стъпкват го без жал.

Фарът е загубен и вълните

над кораби тъкат последния воал.

Към звездите трябват ти криле,

но не от восък или сняг.

Не трябва да са котва за сърце,

при някого да се завърнеш пак...

Лирата си нивга не захвърляй,

дори в затвор или стаена в нечий скут.

Обичта е страстно нещо,

но заробва златният хамут.

Светът не би могъл без теб

и затова не си измислена.

В шепите ти нощното небе

крие дъщерите си притихнали.

Но в затвор звездите не танцуват,

те правят го само на воля.

Студени са и не разбират никога,

дори с рухи да ги помолиш.

Зная, че не си измислена,

измислените символ са на обич.

Богове за тях не съществуват,

защото гледат им отгоре.

Измислените са икони свидни,

стаени нежно в нечие сърце.

Чужда им е думата „приятелство”

и не разбират смисъла му те.

Не си измислена, аз зная,

но как светът това ще разбере,

че си единствена и да повярва,

към теб протегнал своите ръце...

Аз вярвам, че го можеш.

Ти реши... 

Ти знаеш как...

Не си ти Снежната кралица,

вълчица или Златното момиче.

Защото си фиданка сред жарава

с душа и нрав на първото кокиче.