С душа намигна ми

15 feb 2019, 0:06

Poesía

469 5 5

Чувам ли те или дъжд ръми,

дъжд, напомнящ сълзите на Бога?

Ромон на разкъсани води,

песен на разплискана тревога!

Чувам ли те в окъсняла нощ

или полъх непрестанно брули

онемели клони?... Немощ,

искам да заспя, но ти ме будиш!

Чувам дивната ти тишина,

плътското превърнала във стигма.

Няма да сънувам самота,

чувствам, как с душата ми намигна!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dansyto (Данаил Таков)

2019-02-19T20:27:58+02:00

Благодаря ви - Lia, Светулка, Rosi, Иван! Поздрави - радвам се, че се спряхте и коментирахте! Чувствайте!!!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2019-02-15T17:30:54+02:00

Харесва ми! Приеми и моите поздравления, Данаил!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-02-15T10:42:55+02:00

Това е като дантела - с прежда от романтика, бухнала като пенлив водопад от радостно предчувствие!
svetlitschka (Светличка)

2019-02-15T07:19:54+02:00

Хубав отзвук на празника вчера, дано тази приказна Муза винаги те окриля!
LiaNik (И.К.)

2019-02-15T05:36:03+02:00

Чудесно! "С душата ми намигна..." !!!
Моите искрени уважения,Данаил!