Русалка бях,
волна носех се
по морските вълни
и там на брега теб съзрях...
В мой блян превърна се,
Любими мой,
във страст и във копнеж...
За тебе своята опашка срязъх,
за да мога до теб да ходя по таз земя.
С два крака в рани
по суша стъпвам сега, но сама...
Къде си ти?
Защо при мен не идваш,
Ти, мой ангеле,
с прекършени криле?
Нима не знаеш,
колко много искам
да ме прегръщаш
и да си до мен....
© МД Todos los derechos reservados