Вървиш без път и в живо блато,
затъваш, в тъп речитатив.
"Политам – мислиш си – ... Когато
и ако се измъкна жив."
Увиват думите лиани,
без въздух си и те душат.
И сламка няма – да се хванеш.
От кал крилете ти тежат.
Животът – пясъчен часовник,
изтича тихо, пясък – кръв.
И пак дежурният виновник,
си ти – от първите най-пръв. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse