С дъх на дух

20 ene 2010, 0:12

Poesía

865 0 3

С ДЪХ НА ДУХ

Прости ми! Прости ми,

че с мене трудно се живее.

Кали ни времето любима -

душа в която ум се смее.

И нему ще се извиня -

не го оставих да порасне.

Но хубаво си поживя -

насред оазиси прекрасни.

Глобални вихри мумии изсушиха,

а моето тяло мъченик

годините не съкрушиха -

със вас изглежда доста шик.

Сърцето мое на квартира

поет закъсал подслони,

а той така се интегрира -

в мен кукувица се роди.

Не, не е откачил,

но с нарцисизма си нахален,

кат кърлеж в мене се е впил

и иска да съм уникален.

Заразата пълзи в моите вени

и пука стихове безспир.

Дали не ще умрат обезкървени,

а аз да се превърна на вампир.

Ако безсмъртно стане моето тяло

тук стихове ще пиша векове.

Кога ли ще ви хапя - опустяло,

да има кой да ги чете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.