Някога под старата липа,
помниш ли, със тебе двама,
бяхме малки влюбени деца,
а преследвахме мечта голяма.
Там на пейката зелена
сплитахме ръце с любов,
имахме си нашата вселена
под това ухаещо дърво.
............................................
Минаха се толкова лета,
пейката олющи се до сиво,
днес със теб и с нашите деца
пак сме тук и е красиво.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
Пепи
Мариан
Благодаря ви,че ми погостувахте!
Петър,много се радвам,че не си ми се обидил,че така в "ефир" го направих.Аз не че много разбирам,някак си така по-звучно ми се виждаше.
И да,до нови срещи