26 mar 2011, 21:28

С дъх на пролет 

  Poesía » Del paisaje
990 0 6

 

С дъх на пролет и глухарчена нежност...

Носи ме вятърът въздушно лека

и политам нагоре, в безкрайното синьо,

да достигна небето и намеря утеха.

 

С аромат на люляк и късмет – детелина,

обикалям ливадите тучни, зелени.

Да потъна в земята, да прегърна и нея.

Да чакам нейните чудни промени.

 

Аз съм есенен лист и достигам дъгата...

и гледам как бавно израстват лалета.

Да дойде време - да се раждам отново,

да стопя онези снежни пердета...

 

 

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??