Тази вечер Луната изгря,
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една
като въздишка на тъжна душа…
В тишината ечи песента
тръпнеща, сякаш пронизва ме тя.
С изгревът грейнал ярко червен
ще срещнем с усмивка новия ден.
Той идва с вест – пролетта
цветна и синя при нас е дошла!