С дъх на раздяла..

26 nov 2006, 21:18

Poesía

821 0 0

- Навярно света би бил по-различен
ако всичко ставаше от раз..
навярно и болката би била пречупена на двеста
ако сърцата диктуваха делата, извършвани от нас...

Ала човека е човек, за да се учи
и да греши... и да се смее всеки ден...
и никога да не престава да се бори
за щастие във този земен плен...

Затова, моля те, недей проронвай сълзички,
а излез и своето щастие намери...
и позволи на сърцето да открие онез две очички,
до които с любов и доброта ще заблести..

- Не плача - не, не са сълзи това, което
вижаш бавно по лицето да се стича...
Не крещя - да, безмълвно е сърцето,
умиращо днес, бавно, в забрава...

Не плача - това са късчета от душата,
която нявга принадлежеше на теб...
Да, зная - това е съдбата -
да бъдем, аз и ти, далече вовек...

И някой ден - нейде далече -
открили своята 'сродна душа'...
очи да вперим в лицата изсечени
от живот пълен с любов и доброта...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.