21 ago 2013, 20:06

С дъжд от лилии поръси ме 

  Poesía » De amor
571 0 11

С дъжд от лилии поръси ме

 

 

В нощта, през която разцъфтяха от обичане

най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър

премина по мен и посипа цветчета. И искане

заваля. Бял цвят. И аромат прелестен. Остър

 

глад подлуди птиците. Всички. И тихи стъпки

на опасна жена. Преминаха. В роса задъхана

от обаяние. И свлякох роклята си. Чрез ласки

скрила крехкост. Зад съсипващ плам. Окъпана

  

от лунна светлина. Докосна ме. И този допир

тъй вълшебен бе. На мъж. Дъб. Силен. Вкопал

се в нежната ми плът. И имах те. В сладък пир

на две тела. Сред лилии. Но все още не узнал

 

до край вкуса ми. И морен. Изпих те. Изящен

кварц покри те. И боровинки. Нрав многолик

на тайнствена луна. Буди те. В съня ти нощен

още. С притихнал в крайчеца на устните ти вик. 

 

 

 

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??