12 dic 2014, 13:31

С едно изречение 

  Poesía
833 0 3

С късите си зъби,
времето предъвква уморено
изкормени мечти,
промити мозъци,
душите ни в мазоли,
до линията на монитора
в червено,
до нечий смъртен акт,
до гроба,
зяпнал от учудване,
до червея,
посечен с правата лопата,
на която
ръста си ще мерим
на сбогуване.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??