До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус.
Фино пронизана до кости.
Ръцете, от лъвски див патос,
са голи, презрително ловки.
Страхът ме е намерил. Извикан.
(Виках го. Силно. С изгубване.)
Усмихвам се, а страдам с излишък.
Спира дъхът ми. С безмълвие.