Безпосочие е думата, която
описва моя днешен път напред.
Редовно получава се, когато
сме скарани със моя див късмет.
Понякога, поседнали на чашка,
питам го защо скъпи се на любов.
Защо ме кара да надявам маска,
за да посрещам аз деня си нов?
А той, ехидната усмивка своя
отново скрива тайно в полумрака.
Обич обещава, но нейде зад завоя,
и все повтаря – трябва да се чака! ...