С любов на решето…
Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни…
Аз спомена трия за пътя горчив
на струйката, стекла се нейде в душата.
Греши всеки, зная, додето е жив –
и някак усещам и своя вината.
Как искам да бъда над тия неща!
Но струйката тънка дълбае отвора,
припомня ми притча за оня баща, ...