Дори в мълчанието ми, ме усещаш пак,
как всяка моя мисъл те прегръща,
дори във падналия вечер мрак,
ще бъда все една и съща.
Мълчанието, кротко ще заспи,
сънувайки желани, топли думи,
сърцето му бездумно ще мълви,
тъгата ще застане помежду ни.
Прегръщам те със моята тъга,
целувам те със кроткото мълчание,
обичам те със тяло и душа,
сълзичка нежност, в миг на отчаяние...
© Неземна Todos los derechos reservados