Зимна неизбежност. Седмица предзимна,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери,
Пелерина сива – облачета дим,
пътищата скрива. Да не ги намери
той. Да съм щастлива и да измълчим
кривите сезони, правилните думи,
кучето на двора... с чаша топъл чай.
Сняг звезди ще рони – обич помежду ни,
Няма други хора... С мене помечтай... ...