Спомняш ли си зината студена
Спомняш ли си мен.
Спомняш ли си колко бях пленена
ноща превръщах в ден.
Мина време ден, година,
мина малко повече дори.
Нежността изчезна, любовта премина.
А уж обичаме се ний, нали?
Аз във мойте чувства сигурна съм
Но ти казваш: "Променила съм се"
Ти се промени, с годините се изтощи.
Няма вече нежнист няма я и любовта,
не казваш ти за нея и оставяш я настрана.
Чувствата понякога трябва и да се изричат,
ти сам ме учеше на слова за любовта.
И в крайна сметка редовете пак изписах
никой нищо не разбра нали?
Обичяме ли се, не се ли?
Само ти ще кажеш... остани.
© Денислава Донева Todos los derechos reservados