Снежинка
на - Румен Ченков – “Кумеца”, с благодарност!
На разходка в гората, снежна и бяла,
душата ми тъжна, от красота е замряла,
вървях сред дървета, голи и сиви,
край бели полета, тихи - сънливи!
Както крачех, видях аз Cнежинка,
такава свенлива, кротка, саминка
седеше на клонче, нежна, засмяна,
като Снежна Царица в бяла премяна!
- Еx, мила Cнежинке, как очите ми радваш,
мъничка - бляскава, от небето ли падаш? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse