Завръщаш ли се с вятъра студен?
Не беше взел ни куфар, ни водица.
Ни сладко от смокини. Нито мен.
Прескочи тишината, като птица.
Едното ти крило остана тук.
И с него – снежнобялата ти вяра.
И твоето присъствие, напук
на раната, кървяща в календара.
Едва ли ще се върнеш с новини
(не зная някой да се е завърнал).
Мълчим, защото тайно се виним,
забили нокти в земния ти ъгъл. ...