Мила, моя, хубава родина,
в тебе, мила, детството отмина,
греят още жълти минзухари,
тук живеят моите другари.
Ех, как искам само да ти кажа,
колко те обичам да покажа,
даже слънцето да спре да грее,
любовта към теб ще надделее.
Може би си светеща звездичка,
може би си моята луничка,
тук роден съм - в твоите предели,
дето майка, татко са живели.
Толкова си прелестна, красива,
като песента на самодива,
знаеш ли? - за мене си богиня,
мила, моя, хубава родина.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados