Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени на пода лежат.
Сини и розови, леко начупени
все още хрупкави и с аромат,
който ръцете на баба са вплели.
(Аз ù помагах с каквото можах.)
За празника мамин те бяха изпечени.
Всичко обърках… Така ме е яд.
Баба изнервено грабна слушалката
и си поръча кило заместители.
Аз пък обгърнах буркана със панделка
и го напълних със шарени листчета.
Всяко изписано с нежно послание:
„Мамо, обичам те много. Милен.”
„С мойте целувки е пълен буркана”
По-истински са от на баба купешките.
И са по-сладки, макар и невидими.
„Мамо, бъди ми все здрава и хубава”.
„Ако съм сбъркал във нещо, прости ми”.
„С обич за теб сърчицето ми тупка”.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados