Приглуших плачът на совите с обичане.
Викът на бурите със ласки утеших.
Ридах в едно със сълзите на дъждовете,
с невярността си, вярата си изградих.
Редях по ред със дързост и търпение,
в моление подреждах мисли и слова.
Понякога объркано прибързвах се,
и пак понякога... и от любов греша.
Със адови мъчения в жарава от пустиня
израждах своят светъл достолепен рай,
и някак на шега порутвах своята светиня,
и пак в съня си изграждах я безкрай... ...