14 nov 2010, 18:58

С омраза не летим 

  Poesía
781 0 10
И как омразата ме вкочанява,
настигнала ме с нечий кървав бяс
в сърцето ми така студено става,
че парещите бузи го топят.
И как във гърлото ми камъка зачекнат
расте със стотни - вкаменена страст.
А твърдите му ръбове неловки
в очите ми ме бучат и душат.
Изпръскани с отравяща омраза,
краката ми оловно ще тежат
и крехките крила - човещинката,
напразно пърхат, не летят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??