С отблясъци в черно и бяло
Светът чертае свойто петолиние
с олющено безчувствие,
шеметно поел по бъдната пътека -
разкъсва с въпросите си слепия ни делник.
С времето е свъсил вежди,
с коефициента на величието си -
достига своя максимум в бездихание
от съдбите ни измислени.
И пулсът му изтлява,
но влачи с кервана сътвореното начало
и болката туптяща в навъсените ни лица - ...