За кой ли път през прохода ще мина?
Престой в света, сърцето ми изстина.
Година, век духът ми не подмина,
не съм човек, а острието в гилотина.
Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава,
прахът от жарава изстива бавно в камък...
Боли, но тлея, дарявайки сияние,
дали ще живея, остава си незнание...
Погледни ме! Сърцето си стопли,
аз всичко мога да поема.
Разбери ме! Аз съм животът в твоите гърди,
с отронен къс болката ще взема...