ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
16 jun 2015, 22:45  

С последното замахване 

  Poesía » De amor
473 0 7

 

Взирам се във пурпура – залезен заход...

Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...

Хващам сянката му - на самия ръб

Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.

 

Златото на залеза погълва лудия ми крясък

Обърни се! Не потъвай!... макар и злато - туй е пясък...

Вдигни ръка, помахай... лъстиво ми се усмихни.

А обърна ли се – скачай! И не ме помни....

 

За утро първо, ново, се запъти сред мъгли.

И знаех, че ме търсиш на душата си в ъгли.

Сърцето ми от чакане, отказа дните да брои.

И с последното замахване,

Махалото изрече – Вратата отвори!

 

Ренeта Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Васе, много благодаря! Дано!
  • Много ми хареса! С последното замахване дано и щастието се появи!Поздрав!
  • Влад! толкова ме вълнуват коментарите си! Благодаря!!

    Анастасия - благодаря и на теб!
  • Стойне, и аз съм изненадана - също като теб!!! Благодаря и аз те прегръщам, мила, Стойне!

    Руми! Така се радвам да те видя тук! Много точни усещания имаш - Благодаря!

    Ник, за мен Махалото просто отброява. Така са ми казвали когато съм видяла часовник с махало Благодаря и на теб!
  • Рени,присъединявам се към Руми. Тайнствена и изненадваща!
    Прегръщам те и ти желая ведър ден!
  • Рени, винаги си много завладяваща!
    Успявам да се потопя в стиховете ти и да усетя една тайнствено-загадъчна атмосфера! Поне аз така го чувствам! Поздрав!
  • Махалото усилва вълните на нашите желания.
    Така са ми казвали...
    Красиво!
Propuestas
: ??:??