Когато прецъфтяваха липите
и сипеха от клоните сълзи...
Когато те поглеждах във очите
и в тях откривах моите мечти...
Когато от небето разгневено
светкавици разцепиха нощта...
Когато осъзнавах, че до мене
ръждясва незаключена врата...
Под навеса на парещото лято
едно сърце изгаряше почти,
а спомените - кюлчета от злато,
подкупваха ме - за да не боли. ...