Ти не знаеш как тихо минавам
всяка вечер под твоя прозорец.
Само с дъх топъл белег оставям
и звездите го виждат отгоре.
Мили думи шептя в тишината
и ги пращам съня ти да режат.
После тръгвам сама по земята –
да посрещна деня си с надежда.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados