С теб не искам да бъда сама,

така силата в мен ме напуска.

С теб не искам да бъда сама,

така светът ми руши се на две.

С теб не искам да бъда сама,
животът ми затваря вратите си.

С теб не искам да бъда сама,

в галоп ще избягам от тебе сега.

С теб не искам да бъда сама,

и да притихне душата ми в тъма.

С теб не искам да бъда сама,

и в светът ми не ще те допусна.

Свят от мечти аз ще съградя,

и не ще се предам никога вече.

От теб ще бягам, но не и от себе си,

гласът си не ще сподавям повече!

В светът ми няма място за теб сега,

но аз ти прощавам и продължавам!

И в сърцето ми ще пазя доброто за теб,

с пожелание отново да си себе си!
 

И ако някой ден ти липсвам аз,

такава чудна каквото съм,

и отново изпитаме онова чувство,

което ни топли през зимата…

ела, и в мен остани за дълго …

Но дотогава далеч от теб ще летя…

Бел. на автора: Токсични са някои хора за нас, и за да се опазим трябва да си тръгнем, но когато тези хора са част от теб и от най-близките ти, болката е двойна и когато не винаги са били такива да си тръгнеш е още по-трудно, но необходимо и ако животът някой ден отново ви събере и всеки от вас е себе си с другия, сърцето ще поиска своето…