Днес слънцето безоблачно наднича
във чашата ми чай, с ресници нежни,
защото, който знае да обича,
способен е на чувства безметежни.
За друго рамо аз не съм мечтала,
в което да опра другарско рамо.
Солените клепачи се усмихват
в мига, когато ме погледнеш само.
А с теб сме като старата ракия,
ще преброим годините във края,
преди животът точно да отпие
последната ни глътка към безкрая.