Аз избързвам, ти забавяш,
птица съм, а ти си залив тих.
Аз си спомням, ти забравяш -
май сме на различни честоти...
Две прашинки от безкрая -
с теб едва ли ще се засечем.
И защо - не ще узнаем.
Може би така е по-добре...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados