Постой...
дочуваш ли дъжда
и капките с любовен шепот,
и пламъчетата в смеха,
и полуделия ни трепет.
Постой...
погледай ме така,
пусни в очите ни небето,
рисувай с устните дъга
и тя в сърцето да засвети.
Постой...
докосвай ме с ръка,
пусни ме в твоята вселена,
пред дивата ти красота
стоя в дъжда - от теб смутена.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados
Бъди щастлива!