С тебе зареден
Понякога ми липсва синевата
на твоето безоблачно небе.
Тогава на Амур стрелите мятам
и искам всяка теб да прободе.
Понякога ми липсва тишината
на утрото ти - с вятърни коси.
Тогава съм една сълза - пролята.
А ти дали едно море не си?
Понякога ми липсва лудостта ù –
на бурята във твоите очи.
Тогава за стрели, сълзи нехая – ...